Инфинитив на английския глагол (Infinitive Of The English Verb).

Инфинитив (Infinitive).

Инфинитив в английски език е неличната форма на английския глагол, която обозначава само действие, без да дава информация за число и лице, т.е. това е неопределена форма. Инфинитивът отговаря на въпроса "какво прави?". Например:

• to read - чета,
• to speak - говоря.

• I was glad to see the car stop. - Аз се зарадвах да видя, че автомобила спира

Признак на инфинитива в английски език.

Формален признак на глаголите в инфинитивна форма в английски език е частицата "to", която се поставя пред тях, а в някои случаи се пропуска. В български език, точно съответствие на инфинитив няма, като обикновено това се превежда с първо лице, единствено число. В речниците се използва именно инфинитив като начална форма на глаголите.

Форми за инфинитив.

Инфинитива в английски език има четири форми на глагола в деятелен залог (active voice) и две в страдателен залог (passive voice). В страдателен залог има само проста и съвършена форма на преходните глаголи, т.е. на глаголите, които се използват с допълнение.

Деятелен залог.

Проста форма на инфинитив.

• Ivan likes to write letters. - Иван обича да пише писма.

Продължителна форма на инфинитив.

• What is Ivan doing? - He must be writing a letter. - Какво прави Иван? Той трябва да пише писма.

Съвършена форма на инфинитив.

• Ivan is glad to have written that letter. - Иван се радва, че написа това писмо.

Съвършено-продължителна форма на инфинитив.

• Ivan must have been writing that letter since morning. - Иван би трябвало да пише това писмо от сутринта.

Страдателен залог.

Проста форма на инфинитив.

• This letter seems to be written in pencil. - Това писмо изглежда е написано с молив.

Съвършена форма на инфинитив.

• This letter seems to have been written long before it was discovered. - Това писмо изглежда е било написано дълго време преди да го намерят.

Формите на инфинитива в английски език отразяват взаимоотношенията на английския глагол - сказуемо в изречението.

Прост инфинитив.

Прост инфинитив в деятелен или страдателен залог се използва, когато действието, което изразява, или става едновременно с действието, изразено чрез глагола-сказуемо в лична форма, или е безотносилно към времето на извършване на действието.

Едновременно действие.

• I am glad to see you. - Радвам се да Ви видя. (едновременно действие)

Безотносително към времето действие.

• I like to be given presents. - Харесва ми, когато ми правят подаръци (действието е безотносително към времето)

Действие в бъдещето.

За да покажем, че действието се отнася до бъдещето, се използва прост инфинитив след модални глаголи

• may,
• must,
• should,
• ought to

а също и след глаголите:

• to expect - очаквам,
• to intend - възнамерявам,
• to hope - надявам се,
• to want - искам.

Например:

• You may come tomorrow. - Ти можеш да дойдеш утре.
• He must do it immediately. - Той трябва да направи това веднага.
• You should / ought to put on a warm hat. - Ти би трябвало да си сложиш топла шапка.
• I expect to see you next week. - Аз очаквам да Ви видя следващата седмица.
• I intend to go to the seaside this summer. - Аз възнамерявам да ида на море това лято.
• I hope to find him at home. - Аз се надявам да го намеря в къщи.

Инфинитив в продължителна форма.

Инфинитивът в продължителна форма подчертава продължителността на действието, едновременно с глагола - сказуемо.

• There is a nice smell in the kitchen. Ana seems to be cooking something delicious. - В кухнята мирише на хубаво. Изглежда, че Ана готви нещо вкусно.

Инфинитив в съвършено-продължителна форма.

Формата на съвършено - продължителен инфинитив показва, че действието, изразено чрез инфинитива, е започнало по-рано от действието, изразено чрез глагола - сказуемо, и продължава към момента.

• She seems to have been cooking since morning. - Изглежда, че тя готви от сутринта.

Инфинитив в съвършена форма.

Инфинитивът в съвършена форма се използва за действие, което предшества действието, изразено чрез глагола - сказуемо.

• I am sorry not to have told you about it earlier. - Аз съжалявам, че бях Ви казал за това по-рано.

Инфинитив в съвършена форма след модален глагол.

Употребен след модалните глаголи 

• must
• may

инфинитива в съвършена форма изразява предположение, че действието се е извършило.

• He must have forgotten about his promise. - Той, като че ли, е забравил за своето обещание.
• I don't know where he is. He may have left for Sofia. - Аз не знам къде е той. Възможно е да е заминал за София.

След модалните глаголи

• should
• ought to
• could
• might
• was / were,

съвършеният инфинитив обозначава действие, което би трябвало или би могло да се извърши, но в действителност не е станало.

• Ivan should / ought to have seen a dentist. - Иван би трябвало да отиде на зъболекар.
• You could have helped him. - Вие бихте могли да му помогнете.
• Ivan was to have arrived yesterday. - Иван трябваше да пристигне вчера.

След минало време на глаголите

• to intend,
• to hope,
• to expect,
• to mean

инфинитивът в съвършена форма се използва, за да обозначи действие, което въпреки намерението, очакването или надеждата ни, не се е осъществило.

• I intended to have finished my work last night. - Аз възнамерявах да завърша работата си снощи (но не успях).
• I hoped to have met her at the concert. - Аз се надявах да я срещна на концерта (но не ясрещнах).
• They expected to have chosen a good project. - Те очакваха (разчитаха) да изберат добър проект (но не успяха).
• I meant to have sent Ivan a birthday card. - Аз исках да изпратя на Иван картичка за рожденния му ден (но не изпратих).... и т.н...
  -------------------