Какво е транслитерация (Transliteration)?
В широкия смисъл на думата, транслитерация е предаването на знаците от една писменост със знаци от друга писменост. Казаното означава, че е необходимо да има установена определена система, при която за всеки знак или последователност от знаци в едната писменост има определени и фиксирани точни знаци или последователност от знаци в другата писменост. Например, при романизацията се цели предаването на не латинска писменост (която на използва латинска азбука) със средствата на разширената латинска азбука с използването на деакретични знаци и буквосъчетания. При това предаване са възможни няколко варианта:
- - знак към знак,
- - съчетание от знаци към знак,
- - знак към съчетание от знаци,
- - съчетание от знаци към съчетание от знаци.
Необходимост от транслитерация.
Необходимостта да се извършва транслитерация възниква през 19-ти век в библиотечното дело и по-конкретно - в пруските научни библиотеки, при изработването на единни каталози на трудовете, които са написани на различни езици - латински, кирилишки, арабски, индийски и др. Тези начални форми на транслитерация придобиват през 20-ти век стандартизиран вид. Така се постига конверсия на писмеността, при което на всеки графичен елемент или знак от едната система съответства такъв от другата писменост.Транслитерация на имена.
Едно от най-очевидните практически приложения на транслитерацията е при превръщането на имената на хора и обекти от една писменост към друга. Това намира приложение както в преводите на текстове, така и при изготвянето на задгранични паспорти, при търсенето на родственици в другоезични сайтове, при опитите на чужденци да намерят свои роднини в България и т.н. Първоначалните пруски правила намират развитие в създаването на правила от Международната организация по стандартите (ISO). Във всички случаи се търси точност при транслитерацията на имената, за да се избегне допускането на грешки и неточности.Транслитерация по ISO-R9-1968.
Има международен стандарт за транслитерация на кирилицата към латиница - ISO-R9-1968, според който се прави следната замяна на буквите от кирилицата с букви от латиницата:- А – a,
- б – b,
- в – v,
- г – g,
- д – d,
- е – e,
- ж – zh,
- з – z,
- и – i,
- й – j,
- к – k,
- л – l,
- м – m,
- н – n,
- о – o,
- п – p,
- р – r,
- с – s,
- т – t,
- у – u,
- ф – f,
- х – kh,
- ц – ts,
- ч – ch,
- ш – sh,
- щ – shch,
- ъ – “,
- ь – ‘,
- ю – yu,
- я – ya.
Освен това има всевъзможни транслитерации на кирилица към латиница, използвани в интернет на принципа - на който както му е удобно или както си го знае. Всичко това води до значителни трудности и объркване. Затова правилото е винаги, когато може да използвамекирилица, а когато се налага транслитерация, да прибягваме до стандартизирания вариант на ISO.... и т.н...
-------------------
Проблемът с транслитерацията на имената (в т.ч. и на фамилиите) за първи път мащабно се разглежда при създаването на каталозите на пруските библиотеки. Подредбата на книгите под единен азбучен ред наложила записите на названията и имената на авторите да се записват с помощта на единна орфографична система. За целта били съставени специални инструкции (от 10 май 1899 г., а след това и от 10 август 1908 г.) и препоръките в тях били приети за ползване.
ОтговорИзтриванеТранслитерацията дава възможност българските имена на кирилица да се изписват правилно и еднообразно с латиница на английски език, което не е просто процес на заместване на едните букви с другите, а това трябва да се прави съгласно установения стандарт ISO и закон.
ИзтриванеИзползването на транслитерация в библиографиите е за предпочитане, защото дава еднозначни съответствия и осигурява точност на справките. Но при предаването на български имена със средствата на друго езични графики, често се прибягва до транслитерация на основата на славянска латиница, на която започват да пишат чехите, когато се обръщат към католицизма. Във всички случаи, към момента няма единен и общо признат стандарт за еднозначна замяна на букви от кирилицата с букви от латиницата и обратно. Това води до доста широки, а често и произволни тълкувания.
ОтговорИзтриванеИма различни видове транслитерация, които са в употреба в България, което създава значителни проблеми - официална (като в паспортите),
Изтриване- традиционна (като в библиотечното дело),
- свободна (като в интернет)...
По този начин се губи възможността за еднозначно съответствие на съответните текстове и когато това е свободно общуване, не е толкова важно. Но ако е официална кореспонденция или юридически текст, може да се превърне в критично важно.
При предаването на български имена с помощта на чужди букви (най-често - латиница), често за това се използва т.н. славянска латиница, която започват да използват чехите, когато приемат католицизма. Но тава се разминава със съвременните схващания за транслитерация и създава значителни проблеми.
ИзтриванеТранслитерация – Предаване на буквения състав на думите от една графична система в друга. Ето как се изписват българските букви с латиница според Официален правописен речник на българския език, БАН, 2012 г.:
ОтговорИзтриванеА – A; Б – B; В – V; Г – G; Д – D; Е – E; Ж – Zh; З – Z; И – I; Й – Y; К – K; Л – L; М – M; Н – N; О – O; П – P; Р – R; С – S; Т – T; У – U; Ф – F; Х – H; Ц – Ts; Ч – Ch; Ш – Sh; Щ – Sht; Ъ – A; Ь – Y; Ю – Yu; Я – Ya.
В България все още са в обръщение старите паспорти, в по-възрастното население на страната. В тях транслитерацията на имената е направена на основата на френски език. В новите лични карти, за основа са ползва английски език.
ОтговорИзтриванеВсе още в България могат да се срещнат паспорти от стария вид, в който транслитерацията е съгласно френските правила за замяна на буквите. Ето ги:
ИзтриванеА – a,
б - b,
в - v,
г – g,
д – d,
е – e,
ж – j,
з – z,
и (й) – i,
к – k,
л – l,
м – m,
н – n,
о – o,
п – p,
р – r,
с – s,
т – t,
у – ou,
ф – f,
х – kh,
ц – ts,
ч – tch,
ш – ch,
щ – chtch,
ю – iou,
я – ia.
Замяната (транслитерацията) на буквите от името по френски маниер намира все още приложение у нас. "G, g" пред "e", "i", "y" се пише с "u" (gue, gui, guy) - Guirev. "C" - между две гласни се изразява с двойно "ss" - Goussev. Фамилии завършващи на "ин" се пишат с "e" на края - Vassine - Васин. Ако във името, след "ь" има "о", то се пише "io" Vassiliov - Васильов. Съчетанието "кс" във френски текстове се пише като "x" - Максимов - Maximov, Александър - Alexandr.
ИзтриванеИнтересно, ако някой е примерно наследствен немец и трябва да си извади чуждестранен паспорт, с който да замине за Германия - каква транслитерация ще се приложи за името му (ако е немско) ако се изписва на латиница по един начин за немски език и по друг начин със сега действащата в България английска транслитерация?
ОтговорИзтриванеПреселниците от Германия, чийто имена е трудно да се транслитерират по сегашните правила, може да се наложи да променят имената си по няколко начина: - отказ да ползват част от името; за жените да използват фамилията на съпруга си - не германец; замяна на името с немски еквивалент, но по-лесен за изписване на латиница или избор на ново име или поправка на трудните части от имената.
ИзтриванеАко имаме потомък на преселници от Германия, с името Андрей Валентинов Гофман, то транслитерацията ще се извърши съгласно германските правила за правопис и ще стане - Andreas Hoffmann, а ако жена му е Мария и е запазила моминската си фамилия Иванова, то нейното име ще се получи според сегашната нова транслитерация - Maria Ivanova.
ИзтриванеОсобени проблеми възникват с транслитерацията на немски фамилии, които имат друга транскрипция, различна от официално приетата за нашите лични карти и паспорти. Например, името Muller няма как да стане Мутафов, а по сегашните правила записано, няма да отговаря на точния оригинал в немски език.
ИзтриванеЧесто, когато хората емигрират, техните имена и фамилии се трансформират по много неочакван за тях начин на новото им местожителство. Това зависи от страната, в която са пристигнали и кой записва имената и с каква транслитерация. А също и дали им харесва изписано по определен начин. Например, Иван, в някоя от англоезичните държави може да стане Айвън.
ОтговорИзтриванеИзточниците с правила за традиционна транслитерация и транскрипция са много и колкото повече от тях четете, толкова повече ще се обърквате. Ако пристигате в една страна еднократно - няма проблем с четенето и писането на Вашето име. Но ако я посещавате многократно и във времето сте имали паспорт с френска , а след това паспорт с английска транслитерация - може да се окаже че фигурирате там с две различни изписвания на имената Ви и това е проблем.
Изтриване